Предприемачество или наемна работа

Другата гледна точка

В общата социална картина под "работещи" се разбира обикновено "служители", т.е. хора, наети на работа. С икономическите турбуленции през последните години предпазливостта на компаниите да откриват нови работни места вероятно ще продължи дълго. Също така поради ограничената покупателна способност на потребителите продуктивността на компаниите ще бъде в по-ниски граници и това отново ще задържа растежа на заетостта.  Накратко – доброто образование няма да е панацея в намирането на работата, по-скоро ще държи младите хора будни и ще развива социалните им умения.

Всъщност панацея няма. Има обаче и друг вариант - да се насочи тяхното внимание не само към решение отвън, т.е. да намерят своето място в лоното на някоя голяма корпорация, която да им осигури статус и кариерно развитие, но и решението все повече може да се търси "вътре" –  в стартиране на малък собствен бизнес и преминаване в състояние на "самонаетост".

Ентусиастите предприемачи

Предприемачеството доскоро беше документалистика, в която се разказваха романтични истории за успешни международни корпорации, стартирани от  ентусиаст, разработил иновация – нова рецепта (Nestle, Coca-Cola), нова технология (Ford) или нова дизайнерска линия (Benetton). Предприемаческият дух като че ли по-дълго се запази в САЩ. На Стария континент  хората са доста по-предпазливи и предпочитат сигурността на наемната работа.

Според изследване на Евробарометър половината от анкетираните европейци изобщо не са се замисляли за собствен бизнес.  Проучването показва интересна разлика между старите и новите страни - членки на ЕС. Сред ветераните членки едва 28% считат, че предприемачеството е привлекателна алтернатива, докато в новите страни членки процентът е 40, като сред младите хора числото нараства до 62%. Любопитен факт е също, че 45% от предприемачите са доволни от избора си, докато удовлетвореността сред служителите от работата им е 27%.

Предприемачеството не е MBA

Тази положителна нагласа към предприемачеството е добра основа да се стартират образователни политики и инициативи, свързани с развитието на предприемачески умения сред хората над 16 години.  Предприемачеството за разлика от MBA програмите е нагласа, която е свързана много повече с личностни характеристики като проактивност, иновативност, креативност и отговорност. Затова е полезно още в средното образование в учебните програми да навлизат модели на преподаване, които да развиват тези умения. Човек не може да бъде научен да бъде креативен, но може тази негова способност да бъде развивана.

В университетите и колежите вече се плахо се разработват учебни програми, които дават знания как да се стартира собствен бизнес и как той после да бъде управляван. И тук отново иновативните модели са полезни в развитието на предприемачески образователни програми. Това са например бизнес симулациите, дни на отворените врати в компании, менторски програми (студент избира за свой наставник предприемач), trade dating (модел, сходен с т.нар. speed dating, в който всеки студент има 15-минутна среща с предприемач и задава бързи и кратки практически въпроси за бизнеса).

В България интересен модел е "Мениджър за един ден" на Junior Achievement, в който бизнес лидери отстъпват своя пост за един ден на млад човек – завършващ гимназия или първа година студент. Организацията има и други инициативи като онлайн конкурс "Виртуално предприятие" или "Иновационни лагери".

Да се борим със социалната криза

Полезен опит в развитието на предпримачеството като решение срещу социалната криза е и програмата  на Агенцията по заетостта "Подкрепа за предприемчивите българи", която ще финансира обучение по предприемачески умения на безработни, както и стартът на бизнес проект.

Малкият и средният бизнес може да бъде спасително решение в преодоляване на безработицата. Според изследване на Института за семейния бизнес Raymond Family Business Institute приходите на семейните фирми, които са най-често основата на малкия и среден бизнес, от 1997 досега са скочили с 50% въпреки рецесията.

Оказва се, че малкият бизнес на практика е по-устойчив при икономическа криза и за разлика от корпорациите успява да планира по-успешно и гъвкаво. При него се забелязва много по-висока отговорност в управлението, по-икономични подходи и по-голямо задържане на наетите служители. Успехът на малкия предприемач обаче е свързан и с благоприятна регулация от страна на държавата – по-малко ограничения от лицензи и високоразходни задължителни инвестиции, повече пазарни стимули. Засега наличен е повече ентусиазъм и обучения, останалото предстои.

Фотограф : Цветелина Белутова